Привлечена от завръщането на космическия кораб Пътешественик на Земята, Вирджиния открива покойния си баща в един нощен влак. Двамата заедно поемат на метафизично пътешествие из земите на България, като по този начин разкриват събитие от миналото, причинило й много мъка. Вирджиния се среща с тялото на баща си по драматичен, но и игрив начин, извеждайки теми като тленността, вечността и загубата. Докато баща й е щастлив от факта, че се чувства жив, той дирижира музикален шедьовър, записан на златната плоча на Пътешественик, пресъздавайки по този начин прехода между живота и смъртта.